Тевно езеро

Всичко започна след като попаднах на тази снимка във фейсбук профила на един приятел, който най-любезно ни я предостави.

Тевно езеро

Тевно езеро

Оказа се, че снимката е от Тевно езеро, което се намира в северния дял на Пирин, в циркуса Белемето. Свободното ни време определи разходката до там да бъде през август месец.
До Тевно езеро има множество изходни точки основните, от които са:

  • гр. Банско – 7.30 часа;
  • х. Демяница – 2.30 часа, от Банско до хижата има черен път, който е подходящ за високо проходими коли;
  • х. Безбог – 4 часа;
  • х. Каменица – 3 часа;
  • х. Яне Сандански – 4.00 часа;
  • х. Пирин – 2.30 часа;
  • с. Брезница – 8.00 часа по маркирана пътека.

Маршрутът, който ни е избрахме бе от х. Безбог – Попово езеро – Самодивски езера – Лява Кралевдворска порта – Тевно езеро.
До хижа Безбог се качихме с лифта, който работи от 8.30 до 16.30 ч., а времето за пътуване с лифта е 30 мин.
От х. Безбог до Попово езеро пътеката е доста отъпкана и вероятността да не срещнете никого по нея е твърде малка. За да продължите към Самодивските езера е необходимо след като стигнете Попово езеро да продължите по пътеката и да го заобиколите. От там продължавате няколко метра направо, след което свивате в дясно и продължавате по морените нагоре към портата. Някой беше оставил ориентировъчно следния надпис.

Към Тевно езеро

Към Тевно езеро

Разстоянието от х. Безбог до Тевно езеро го изминахме за 4 часа.  Необходимо е да отбележа, че доста спирахме за съзерцание, за приказки и истории, така че с едно по-стегнато темпо предполагам, че можете да го вземете за три часа. Като цяло определяме маршрута като нетежък, на моменти има известни стръмнини, които се преодоляват бързо и неусетно поради наличието на помощни камъни.

Първоначално планът ни бе да спим на заслона, а на другия ден да се върнем през Мозговишка порта-Превалски езера-х. Демяница-Банско. Но за какво са плановете, освен да се променят? Около 14 ч. на въпросния ден, установихме, че имаме доста време и може да слезем до Банско, а ако се стъмни или сме много уморени щяхме да спим на Демяница. В крайна сметка в девет часа бяхме в Банско доволни и радостни от физическата си издържливост.

Целият преход ни отне 11 часа, през цялото време около нас бяха чудните езера и върхове на Пирин. Гледки, които с широко отворени очи не спирахме да попиваме. Щастието струеше от нас в продължение на месеци, а и сега като си спомня усмивката засиява на лицето ми и в съзнанието ми се прокрадва слънцето и вятъра на Пирин от онзи августки ден. Усетете част от него със снимките тук и изберете своя маршрут до там… Заслужава си.

 

Публикувано в Югозападна България. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *